обосновка

обосновка (български)

обосновка ±

ед.ч.		обос·нов·ка
	членувано	обос·нов·ка·та
мн.ч.		обос·нов·ки
	членувано	обос·нов·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. книж. Обосноваване.
2. Доказателство, аргумент в подкрепа на теза, мнение, позиция и т.н.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• аргументация, аргументировка, доводи, доказателства, обяснение, мотивировка, съждение, основание
• мотивиране, обосноваване