обиск

обиск (български)

обиск ±

ед.ч.		обиск
	непълен член	обис·ка
	пълен член	обис·кът
мн.ч.		обис·ки
	членувано	обис·ки·те
бройна форма		обис·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити вещи.

Превод

английски: search, perquisition арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Durchsuchung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: о́быск словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

претърсване, преглед