обилие

обилие (български)

обилие ±

ед.ч.		оби·лие
	членувано	оби·ли·е·то
мн.ч.		оби·лия
	членувано	оби·ли·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо.

Превод

английски: abundance, ampleness, richness арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: abundancia италиански: abbondanza, cuccagna китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Fülle, der Überfluß норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: изоби́лие словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: bolluk унгарски: [[]] фински: [[]] френски: abondance холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изобилие, плодородие, спор, голямо количество, богатство, неизчерпаемост, излишество, излишък, благодат, щедрост, плодовитост, берекет, тарапана
• извор, поток