обеца

обеца (български)

обеца ±
ед.ч.		обе·ца
ед.ч.	членувано	обе·ца·та
мн.ч.		обе·ци
мн.ч.	членувано	обе·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Етимология

диал. обеца „част от джантата“ (Добруджа) от по-старо *обедьца, умал. от ст.-бълг. обедь μηνίσκος, δακτύλιος, στεφάνη „сърп, пръстен, венец“ (Съд. VІІІ: 21, Изх. ХХV: 12 - руски препис ХІV в.), срв. рус. диал. обедь „джанта, обръч“ (Фасмер 3, 98) от праслав. *оb-vedь, от глаг. основа на старобълг. ведѫ, вести ἄγω, ὑπάγω „водя“, бълг. изведа, отведа. Старобълг. дума за „обеца“ е оусерѧзь (Сим. сб. 1073 г.), заета от гот. *ausihrings или *ausahrings, еднакво по структура с нем. Ohrring и англ. earring.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: earring^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: ^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи