нанагорнище

Български

нанагорнище ±

ед.ч.		на·на·гор·ни·ще
	членувано	на·на·гор·ни·ще·то
мн.ч.		на·на·гор·ни·ща
	членувано	на·на·гор·ни·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Място или път с наклон нагоре, към по-високо.

Превод

английски: upward slope, acclivity, up-grade гръцки: [[]] испански: ascenso италиански: [[]]

немски: der Anstieg, die Steigung руски: [[]] турски: [[]] френски: montée

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.