наместник

наместник (български)

наместник ±

ед.ч.		на·мес·т·ник
	непълен член	на·мес·т·ни·ка
	пълен член	на·мес·т·ни·кът
мн.ч.		на·мес·т·ни·ци
	членувано	на·мес·т·ни·ци·те
бройна форма		на·мес·т·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Значение: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA/

Превод

английски: deputy, proxy, (църк.) - surrogate, vicar арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Statthalter норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• заместник, наследник, приемник, правоприемник, продължител
• викарий, свещеник, пастор