мътен

мътен (български)

мътен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		мъ·тен
		непълен член	мът·ния
		пълен член	мът·ни·ят
	ж. р.		мът·на
		членувано	мът·на·та
	ср. р.		мът·но
		членувано	мът·но·то
мн. ч.			мът·ни
		членувано	мът·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. За вода или друга течност - в който е размесено нещо и е станал непрозрачен.
2. прен. Объркан, неясен, размирен.

Фразеологични изрази

"мътна вода", "мътен порой", "мътни времена", "мътен поглед". мътна и кървава

Синоними

• тъмен, помътнен, потъмнен, потъмнял, помрачен, непрозрачен, нечист
• смътен, неясен, неопределен, забулен
• размътен, кален, зловонен
• слаб, мъждив, блед, премрежен

Превод

английски: turbid, muddy, thick, troubled арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: torbido китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

мътя