мъртъв
(пренасочване от мъртвите)
| ед. ч. | м. р. | мър·тъв | |
|---|---|---|---|
| непълен член | мър·т·вия | ||
| пълен член | мър·т·ви·ят | ||
| ж. р. | мър·т·ва | ||
| членувано | мър·т·ва·та | ||
| ср. р. | мър·т·во | ||
| членувано | мър·т·во·то | ||
| мн. ч. | мър·т·ви | ||
| членувано | мър·т·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 80
- Който е престанал да живее.
- Който е на умрял човек.
- Който се характеризира с отсъствие на живот, на живи организми поради липса на необходимите биологични условия.
- За вещество, материя — за който не е характерна биологичната форма на съществуване.
- В който не се забелязва човешко присъствие и движение.
- В който вече не живеят хора.
- прен. Който е без действителна стойност, без значение, без сила, авторитет за някого.
- прен. Който е неспособен да чувства, страда, състрадава.
- прен. Който е престанал да се проявява, да действа.
- прен. За вода на река и подобно — който е с неподвижна, застинала в покой повърхност.
- прен. За период от време — в който не се извършва определена типична за това време дейност.
- прен. За очи, поглед — който не излъчва светлина, радост, живот.
- За око — с което не може никак да се вижда.
- прен. За тишина, мълчание, покой и подобно — който се проявява в много голяма степен.
- прен. За светлина, блясък и подобно — който е в студена, бледа тоналност.
- езикозн. За език, диалект — който повече не се употребява като говорим и се запазва само в писмени паметници и в изкуствено регламентирана употреба.
- За наставка — който повече не се използва при образуването на нови думи.
- прен. За сън — дълбок, непробуден.
- прен. с предл. Много висока степен на проява на състояние, означено със съответното съществително.
- като същ. Мъртвец.
Синоними
- безжизнен, бездушен, умъртвен, неодушевен, бездиханен, умрял, издъхнал, покойник, труп, мъртвец
- неподвижен, застоял
- сух, извехнал, пуст
- обезлюден, безлюден
- безчувствен
- незрящ, сляп
- пълен, абсолютен
- студен, блед
- непродуктивен
Антоними
Превод
Преводи
|
|