муцуна

муцуна (български)

муцуна ±

ед.ч.		му·цу·на
	членувано	му·цу·на·та
мн.ч.		му·цу·ни
	членувано	му·цу·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Уста и челюсти при животните.
2. Прен. Лице, мутра.

Етимология

От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход.

Превод

английски: muzzle (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μουσούνα (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: muso (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: морда (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: museau (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мутра, зурла, физиономия, гримаса
• грозотия, плашило, чудовище
• рило, хобот

Производни думи

муцунка, муцка