мука
Облик
мука (български)
ед.ч. | му·ка | |
---|---|---|
членувано | му·ка·та | |
мн.ч. | му·ки | |
членувано | му·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- остар. и диал. Мъка.
- остар. Брашно.
Етимология
- От праслав. *mǫka.
- От праслав. *mǭka.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- мука в РБЕ на ИБЕ
Руски
Съществително име, женски род
Произношение
Етимология
От старобълг. мука.