мука
Облик
мука (български)
| ед.ч. | му·ка | |
|---|---|---|
| членувано | му·ка·та | |
| мн.ч. | му·ки | |
| членувано | му·ки·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- остар. и диал. Мъка.
- остар. Брашно.
Етимология
- От праслав. *mǫka.
- От праслав. *mǭka.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- мука в РБЕ на ИБЕ