мошеник

мошеник (български)

мошеник ±

ед.ч.		мо·ше·ник
	непълен член	мо·ше·ни·ка
	пълен член	мо·ше·ни·кът
мн.ч.		мо·ше·ни·ци
	членувано	мо·ше·ни·ци·те
бройна форма		мо·ше·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник.

Етимология

Заемка от рус. мошенник, производна на мошна „торбичка“. Ст.-бълг. мошьна πήρα „чантичка“ (Мар., Зогр.) се е специализирало в друго значение: диал. мошна „суха бобова шушулка“ (Драмско, Гоцеделчевско). Праслав. *mоšьnа е от от балто-слав. *maks(i)na, срв. лит. makštis ж.р., makšna „калъф, ножница“, makas „торбичка“, латв. maks „торбичка“, ст.-в.-нем. mago, нем. Magen „корем“, към ИЕ *mok-.

Превод

английски: swindler (en), cheat (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: мошенник (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изнудвач, измамник, шарлатанин, негодяй, крадец, въжеиграч
• хищник, лихвар
• самозванец
• нехранимайко, вагабонтин