мор

Български

мор ±

ед.ч.		мор
	непълен член	мо·ра
	пълен член	мо·рът
мн.ч.		мо·ро·ве
	членувано	мо·ро·ве·те
бройна форма		мо·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Масова бърза смърт на хора или животни обитаващи едно и също място.

Етимология

старобълг. моръ (м.р.) „чума“ ~ лит. marai, староинд. maras, māras м. „смърт, мор“.

Превод

Преводи

английски: pest, pestilence, plague, murrain, moor арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• смърт, умиране, затриване, унищожение
• болест
• заразна болест, епидемия, чума