министерство

Български

министерство ±

ед.ч.		ми·нис·тер·с·т·во
	членувано	ми·нис·тер·с·т·во·то
мн.ч.		ми·нис·тер·с·т·ва
	членувано	ми·нис·тер·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление или сградата, в която се помещава учреждението.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: ministry, (амер.) - department гръцки: υπουργείο испански: ministerio италиански: ministero

немски: das Ministerium руски: министе́рство турски: bakanlık френски: ministère

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.