маргинал

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене

Периферен, изхвърлен, на границата Маргинал, маргинален човек (от латински margo – край) – човек, който се намира на границата на различни социални групи, системи, култури, намиращ се под влиянието на противоречащи си норми, ценности и т.н. Маргинална група от хора – група, отхвърляща определени ценности и традиции на културата на групата, в която се намира и утвърждаваща свои собствени норми и ценности. Маргиналност (късен латински marginalis – намиращ се накрая) – социалогическо понятие, обозначаващо промеждутъчността „крайните, гранични” положения на човека в социалните групи, които оставят определен отпечатък върху психиката му. Понятието се е появило в американската психология през 1920 год. като определение на невъзможността за адаптация на емигрантите към новите социални условия. Индивидуалната маргиналност се характеризира с непълното приспособяване на индивида към групата, която не го приема напълно и отчуждението му от групата, от която произхожда, и която го отблъсква като отстъпник. Индивидът се оказва «културен хибрид» (Парк Р.), споделящ живота и традициите на две различни култури. Груповата маргиналност възниква в резултат от изменението на социалната структура на обществото, формирането на нови функционални групи в икономиката и политиката, които стесняват старите групи и дестабилиризират социалното им положение. Маргинализацията не винаги води до «засядане на дъното». Естествената маргиналност е свързана преимуществено с хоризонталната или възходяща вертикална мобилност. Ако маргинализацията е свързана с радикална промяна на социалната структура (революция, реформа), частичното или пълно разрушаване на устойчиви общности, тя често довежда до масово понижаване на социалния статус. Маргиналните елементи обаче предприемат действия за повторно вграждане в социалната система. Това може да доведе до много интензивна масова мобилност (преврати и революции, въстания и войни). А може да доведе и до образуването на нови обществени групи, борещи се с други групи за място в социалното пространство. По този начин се обяснява етническото предприемачество – с маргиналното положение на етническите малцинства, за които обичайните пътища за постигане на висок статус (чрез наследяване, държавна и военна служба) са затруднени, и които в развиването на предприемачеството (в това число и криминално) намират за себе си ефективни канали за вертикална мобилност.