лък

лък (български)

лък ±

ед.ч.		лък
	непълен член	лъ·ка
	пълен член	лъ·кът
мн.ч.		лъ·ко·ве
	членувано	лъ·ко·ве·те
бройна форма		лъ·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

старобълг. лѫкъ: лит. lankas „лък“.

Превод

албански:  (sq) английски: bow (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки: τόξο (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански: arco (es) италиански: arco (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: der Bogen (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: лук (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: yay (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски: arc (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)