лингвист

лингвист (български)

лингвист ±

ед.ч.		лин·г·вист
	непълен член	лин·г·вис·та
	пълен член	лин·г·вис·тът
мн.ч.		лин·г·вис·ти
	членувано	лин·г·вис·ти·те
бройна форма		лин·г·вис·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Човек, който се занимава с наука за езика.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

езиковед, филолог