краещник

краещник (български)

ед.ч. крайш-ник
непълен член крайш-ни-ка
пълен член крайш-ни-кът

мн.ч. крайш-ни-ци
членувано крайш-ни-ци-те
бройна форма крайш-ни-ка
звателна форма —

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Правилно изписване крайшник^{, , ,}
1. Край на хляб, крайче; 2. Вид празнично тестено ястие с плънка от пържeна риба или яхния^, (село Ключ)

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]