кранта

кранта (български)

кранта ±

ед.ч.		кран·та
	членувано	кран·та·та
мн.ч.		кран·ти
	членувано	кран·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. (диал.) Много висок човек, недодялана жена.

Етимология

Първоначалното значение е вероятно „крава“ от старобълг. *kranъtа, от балк.-лат. *carnutа ж.р. от carnutus „месест“ > ит. carnuto, фр. charnu „месест“, (диал.) tsernoa „крава с едно виме“ (Вионаз, Швейцария), исп., порт. carnudo „месест“, (Meyer-Lübke, No. 1705) с поляризация на значението месест -> мършав, *caronia „мърша“ > ит. carogna, фр. charogne. За значението срв. рус. диал. имнюшка „кранта“ < мар. имне „кон“, което е < чув. ĕне „крава, кранта, недодялана жена“. Заета в тур. диал. kranta „мъж на 40-50 години с мустаци, но без брада“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

мършав, неохранен, постал, слаб, сух, дръглив, кокалест, кльощав