Издадена долна опорна част на стол, маса, легло и други мебели.
Етимология
ст.-бълг. *кракъ в длъго-кракъ „вид насекомо“, искрачило „приспособление за измъчване“ (?) (Супр.). Праслав. *korkъ (сърбохърв. крак „пищял, дълъг крак, разклонение“, словен. krak „дълъг крак“, пол. krok „крачка“, рус., укр., белор. о-корок „бут (предимно свински)“) с варианти *korakъ (сърбохърв. корак, словен. korak „крачка“, рус. коряка, карака „разкрачен“) и *krokъ (сръб. крок, чеш., слов., пол. krok „крачка“). В бълг. диалекти напълно изместила от употреба ст.-бълг. нога. Вероятно сродна с лит. karka „част на свински крак от копитото до коляното, преден крак на свиня с лопатката“, kirkaliai „кокили“, но те се различават в интонационно отношение (лит. kárka има остро ударение, а рус. óкорок, бълг. кракъ̀т циркумфлексно). Неясно е отношението на тох. A karke, B karāk „клон“. Алб. krahë „рамо“ вероятно не се отнася тук, защото може да е сродна с лат. crus/cruris „крайник“.
Фразеологични изрази
Вдигам/ изправям на крака: (1) излекувам (тежко болен); възстановявам някому общественото положение; (2) карам някого да стане (за да ръкопляска) в знак на уважение.
Вдигнала краката – (разг., жарг. – за жена) приготвила се, съгласила се или направила секс.
