крадец

крадец (български)

крадец ±

ед.ч.		кра·дец
	непълен член	кра·де·ца
	пълен член	кра·де·цът
мн.ч.		крад·ци
	членувано	крад·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		кра·де·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Човек, който користно отнема чуждо имущество или вещ, без съгласието на собственика, с цел парична печалба.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• обирач, апаш, джебчия, кокошкар, грабител, бандит, мошеник
• плагиатор
• подлец, мръсник, доносник
• разбойник, обирник