Вътрешната твърда част на зелка, която се изхвърля.
Зелка, зеле.
Тесте от свързани в единия край разписки или билети.
Частта от такова тесте, останала след откъсване на всички разписки или билети.
Етимология
диал. форми: кочен „алабаш, цвекло“ (Смолянско, Маданско), „главна артерия в листата на растение, по която се движат соковете“ (с. Лещен, Гоцеделчевско), кочене мн.ч. „картофи“ (Ивайловградско). Сродни форми: цслав. кочанъ membrum virile, срхр. кочан, чокањ, словен. kocen „стъбло на царевица или зелка“, чеш. kočian „определено растение“, слов. kočian „вид върба“, пол. koczan, kaczan „стъбло на царевица без зърната, глава на цвекло или зеле“, рус. кочан, кочань, укр., белор. качан „стъбло“. Първоначални значения са „върба“, „(право) стъбло на растение“. Без изяснена етимология, вероятно от звукоподражателен произход. Прави впечатление ц в словен. форма. Заета в рум. cocean „дръжка на метла, твърда сърцевина на плод“, ciocan „кочан“, унг. kocsány „кочан“, тур. koçan „царевичен кочан“.
