карта
(пренасочване от картата)
карта (български)
| ед.ч. | кар·та | |
|---|---|---|
| членувано | кар·та·та | |
| мн.ч. | кар·ти | |
| членувано | кар·ти·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Мащабно умалено изображение на земната повърхност (или на звездното небе), на което са означени с условни знаци географски, геоложки, езикови и др. особености.
- Мащабно изображение на някакъв детайл от проект, машина, конструкция, модел и под. с данни за изработването му и др.
- Документ във вид на лист или картонче, с напечатан на него текст, който дава право на притежаващия го да ползва нещо.
- Документ, с който се удостоверява някакво положение на дадено лице или принадлежност към обществена организация.
- Само мн. Комплект от правоъгълни тънки картончета, от едната страна еднообразни, от другата с общоприети знаци, цифри и образи, предназначен за игра, врачуване и под. // Ед. и мн. Отделно картонче от този комплект.
- Само мн. Разг. Игра с такъв комплект.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Лична карта. Лист или картонче със снимка и данни за самоличността на неговия притежател; легитимация. ◊ Кредитна карта. Банк. Вид лична разплащателна карта, с която може да се извършват безкасови плащания на стоки и услуги и да се теглят пари в брой, като за разлика от дебитната карта тези суми се покриват от отпуснат банков кредит с определен лимит (с възможности за превишаването му в някои случаи). ◊ Дебитна карта. Банк. Вид лична разплащателна карта, с която може да се извършват безкасови плащания на стоки и услуги и да се теглят пари в брой, като за разлика от кредитната карта тези суми се покриват от банковата сметка на картопритежателя.
Превод
|