калявам
калявам (български)
Сегашно време | ка·ля·вам |
---|---|
Мин. св. време | ка·ля·вах |
Мин. несв. време | ка·ля·вах |
Повел. наклонение | ка·ля·вай |
Мин. страд. причастие | ка·ля·ван |
Мин. деят. св. причастие | ка·ля·вал |
Мин. деят. несв. причастие | ка·ля·вал |
Сегашно деят. причастие | ка·ля·ващ |
Деепричастие | ка·ля·вай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Обработвам метал с цел неговото втвърдяване и заздравяване.
- (прен.) Укрепвам здравето си, засилвам устойчивостта си на болести.
Етимология
От праславянския корен *kaliti, чийто произход на свой ред е неопределен. Изказано е предположение за родство с латинската callus – „твърд“, и сбор келтски думи със значения на „твърд, силен, жесток“, като например галската Caleti, староирландската calad, уелската caled и др. Въз основа на това се предполага произлизане от първоиндоевропейския корен *keHl-/*kHl-.
Според Трубачев, глаголът се развива през желязната епоха във връзка с *kaliti – „калям“, производна от *kalъ – „кал“ (на старобългарски: калъ), тъй като обработката на желязото е изисквало разтварянето на глина/кал във водата.
Връзката с латвийските kàlstu и kàlst – „изсушавам, втвърдявам“, са неизяснени.
Фразеологични изрази
Синоними
каля, закалявам, правя издръжлив, тренирам, упражнявам
Превод
|