кавичка

Български

кавичка ±

ед.ч.		ка·вич·ка
	членувано	ка·вич·ка·та
мн.ч.		ка·вич·ки
	членувано	ка·вич·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Препинателен знак от две двойки запетайки („ .. “), употребяван за ограждане на цитати, заглавия или на дума, използвана в противоположно значение.

Превод

английски: quotes, quotation marks (en) испански: comillas (es) италиански: virgolette (it)

немски: das Anführungszeichen (de) руски: кавы́чки (ru) френски: guillemet (fr)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.