каба

каба (български)

каба ±

ед.ч.		ка·ба
	членувано	ка·ба·та
мн.ч.		ка·би
	членувано	ка·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Каба на турски значи „дебел”, „плътен”. В това именно се крие тайната на родопската гайда, наречена „каба”– в плътният ѝ дълбок и благороден тембър, различаващ се от по-пискливите оркестрови гайди.
2. Използва се и като характеристика за пълен, но физически слаб, неиздръжлив човек.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• слаб, нездрав, мекушав
• дебел, необработен, в сурово състояние, груб, недодялан