ищец

ищец (български)

В юриспруденцията – физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда.

ищец ±

ед.ч.		ищец
	непълен член	ище·ца
	пълен член	ище·цът
мн.ч.		ищ·ци
	членувано	ищ·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		ище·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

{{{ЗНАЧЕНИЕ}}}

Превод

английски: plaintiff арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: истец словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

просител, молител, тъжител, претендент, кандидат