инвалид

инвалид (български)

инвалид ±

ед.ч.		ин·ва·лид
	непълен член	ин·ва·ли·да
	пълен член	ин·ва·ли·дът
мн.ч.		ин·ва·ли·ди
	членувано	ин·ва·ли·ди·те
бройна форма		ин·ва·ли·да
звателна форма		ин·ва·ли·де

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

Човек с увреждане, частично или напълно неработоспособен човек поради някакво специфично физическо или психическо ограничаващо здравословно състояние.

Превод

английски: cripple, invalid, disabled person арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Behinderter, der Invalide норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сакат, недъгав, куц, хром, ранен, неработоспособен, негоден
• болен, болник