зъбчат

Български

зъбчат ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		зъб·чат
		непълен член	зъб·ча·тия
		пълен член	зъб·ча·ти·ят
	ж. р.		зъб·ча·та
		членувано	зъб·ча·та·та
	ср. р.		зъб·ча·то
		членувано	зъб·ча·то·то
мн. ч.			зъб·ча·ти
		членувано	зъб·ча·ти·те

Прилагателно име, тип 76

1. Който е назъбен, който има издатини.

Синоними

зъбат, зъбест, назъбен

Превод

Преводи

английски: cogged, toothed, indented арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: dentato италиански: dentato китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: gezahnt норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: зубчатый словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: dentelé холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]