зубрач

зубрач (български)

зубрач ±

ед.ч.		зуб·рач
	непълен член	зуб·ра·ча
	пълен член	зуб·ра·чът
мн.ч.		зуб·ра·чи
	членувано	зуб·ра·чи·те
бройна форма		зуб·ра·ча
звателна форма		зуб·ра·чо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b

Ученик или студент който зубри.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

папагал, кълвач