звън

звън (български)

звън ±

ед.ч.		звън
	непълен член	звъ·на
	пълен член	звъ·нът
мн.ч.		звъ·но·ве
	членувано	звъ·но·ве·те
бройна форма		звъ·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. звонъ ἦχος „шум“ (Супр.), получила ъ от глагола звьнѣти ἠχειν (Ант. панд., Шишатовацки ап.). Праслав. *zvonъ - cродна с алб. zëh, арм. jain „глас“ (< *g^hvonos)

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дзънкане, звънтене
• дрънкане, дрънчене, звънтеж

Сродни думи

зъвенц, звънци

Производни думи

звън

{{{ДРУГИ}}}