запрещение

запрещение (български)

запрещение ±

ед.ч.		за-пре·ще·ни-е
	членувано	за·пре·ще·ни·е·то
мн.ч.		за·пре·ще·ни-я
	членувано	за·пре·ще·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на физическо лице.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• забрана, заповед
• забраняване
• предписание, разпореждане
• съдебно предписание