задатък
Облик
(пренасочване от задатъка)
задатък (български)
ед.ч. | за·да·тък | |
---|---|---|
непълен член | за·да·тъ·ка | |
пълен член | за·да·тъ·кът | |
мн.ч. | за·да·тъ·ци | |
членувано | за·да·тъ·ци·те | |
бройна форма | за·да·тъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Задатъкът е имуществена ценност, която служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Задатъкът има две функции: доказателствена и обезпечителна. Задатъкът създава специална правна възможност на кредитора в случай на виновно неизпълнение, без да е необходимо да настъпват вреди. Ако договорът бъде сключен и престацията - изпълнена задатъкът се връща или се прихваща от последното изпълнение на длъжника. При несключване на договора и при неизпълнение има две правни последици: кредиторът може едностранно да развали договора извънсъдебно и да задържи задатъка или пък ако го е дал той - да поиска връщането му. Това се счита за обезщетение за вреди и кредиторът не може да претендира друго, освен ако не се откаже от задатъка.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|