завещание

завещание (български)

завещание ±

ед.ч.		за·ве·ща·ние
	членувано	за·ве·ща·ни·е·то
мн.ч.		за·ве·ща·ния
	членувано	за·ве·ща·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт.

Превод

английски: bequest, devise, will, (юр.) - legacy, testament арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: testamento италиански: lascito, testamento китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Testament, das Vermächtnis норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: vasiyet унгарски: [[]] фински: [[]] френски: testament холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• завет, дарение, наследство
• последна воля
• завещаване