жетва

жетва (български)

жетва ±

ед.ч.		жет·ва
	членувано	жет·ва·та
мн.ч.		жет·ви
	членувано	жет·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Жънене.
2. Времето, когато се жъне.
3. Реколта.
4. Прен. Успехи или пари, добити от труд; времето на добиването им.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Ernte (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: hasat (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]