етърва

етърва (български)

етърва ±

ед.ч.		етър·ва
	членувано	етър·ва·та
мн.ч.		етър·ви
	членувано	етър·ви·те
звателна форма		етър·во

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

етърви - жени на двама братя

Етимология

От старобългарското ѩтръвь - винителна форма, ед. ч. на ѩтры (ж.р., им. падеж, ū-основа). В праславянския език - *jętry. В стария индоевропейски праезик - *ıenətēr, образувана от корена *ıëʊ-, означаващ млад.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: cognata le mogli di due fratelli tra di loro китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: јетрва тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: jetrva чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]