епикуреец

епикуреец (български)

епикуреец ±

ед.ч.		епи·ку·ре·ец
	непълен член	епи·ку·ре·е·ца
	пълен член	епи·ку·ре·е·цът
мн.ч.		епи·ку·рей·ци
	членувано	епи·ку·рей·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		епи·ку·ре·е·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 13

сластолюбец, безгрижник, волен

Превод

английски: epicure арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

сластолюбец, безгрижник, волен