дъхав
Облик
Дъхав
дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач. ); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки. ? същ. дъхавост, дъхавостта, ж.
Дъхав
дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач. ); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки. ? същ. дъхавост, дъхавостта, ж.