драгун

драгун (български)

драгун ±

ед.ч.		дра·гун
	непълен член	дра·гу·на
	пълен член	дра·гу·нът
мн.ч.		дра·гу·ни
	членувано	дра·гу·ни·те
бройна форма		дра·гу·на
звателна форма		дра·гу·не

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

1. Военен-кавалерист, обучен да се сражава и като пехотинец.
2. диал. Вид синя слива с продълговати плодове.
3. Плодът на това дърво.

Етимология

1. От фр. dragon „дракон“ през рус. драгун.
2. От тур. dargun „зъл“, „сърдит“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: драгун (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]