дебитор

дебитор (български)

дебитор ±

ед.ч.		де·би·тор
	непълен член	де·би·то·ра
	пълен член	де·би·то·рът
мн.ч.		де·би·то·ри
	членувано	де·би·то·ри·те
бройна форма		де·би·то·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Длъжник, юридическо или физическо лице, което има задължение към организация, учреждение, компания. В качеството на дебитор могат да бъдат само лица, носители на граждански права и задължения. В двустранни договорни отношения едно и също лице встъпва и в качеството си на дебитор, и в качеството си на кредитор (например, при договор за доставка доставчикът се явява дебитор в задължението си да предаде стоката и кредитор в правото си да получи пари).

Етимология

от лат. debitor - длъжник

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

длъжник, платец

Антоними

кредитор