гяур

гяур (български)

гяур ±
ед.ч.		гя·ур
	непълен член	гя·у·ра
	пълен член	гя·у·рът
мн.ч.		гя·у·ри
мн.ч.	членувано	гя·у·ри·те
бройна форма		гя·у·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Гяур от персийски през турски означава неверник, човек който не изповядва исляма. Това е презрително обръщение, използвано към християнското население на Османската империя, а също и по отношение християните от европейските страни и Русия. Използвано по време на турското робство. Терминът е забранен за използване в рамките на Османската империя от 1856 година. Исторически възниква за обозначаване последователите на зороастризма и означава "поклонник на огъня". С този смисъл, терминът е засвидетелстван в много ранни персийски текстове като Шахнаме. С времето, придобива отрицателен смисъл. През 13 век думата започва да се използва в смисъл на последовател на религия, различна от исляма.

Етимология

от турски gâvur, прието от персийски

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: ^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ^(el)
датски: ^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: ^(et)
иврит: ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: ^(es)
италиански: ^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: ^(lv)
латински: ^(la)
литовски: ^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: ^(de)
норвежки: ^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ^(pl)
португалски: ^(pt)
румънски: ^(ro)
руски: ^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: ^(sl)
сръбски: ^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: gâvur^(tr)
украински: ^(uk)
унгарски: ^(hu)
урду: ^(ur)
фински: ^(fi)
френски: ^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: ^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ^(cs)
шведски: ^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи