гърмеж

гърмеж (български)

гърмеж ±

ед.ч.		гър·меж
	непълен член	гър·ме·жа
	пълен член	гър·ме·жът
мн.ч.		гър·ме·жи
	членувано	гър·ме·жи·те
бройна форма		гър·ме·жа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Силен шум при изстрел или експлозия.

Превод

английски: bang, detonation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Knall норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: patlama унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• пукот, гръм, тътнеж, кънтеж, екот, взрив
• изстрел, стрелба
• гръмотевица, мълния, трясък, бумтеж, бумтене, бучене