гръм

Български

гръм ±

ед.ч.		гръм
	непълен член	гър·ма
	пълен член	гър·мът
мн.ч.		гър·мо·ве
	членувано	гър·мо·ве·те
бройна форма		гър·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 3

1. Употреба на психотропно вещество, което води до неадекватни мисли и действия.'

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• трясък, пукот, гърмеж, изстрел
• гръмотевица, мълния
• бумтеж, бумтене, бучене
• ек, ехтене, ечене, тътен, тътнеж
• кънтеж, ехо
• трескавица
• щрак, щракване, плющене, изгърмяване

Сродни думи

• гърмеж, нагърмя, изгърмя, догърмя, отгърмя