гущер

гущер (български)

гущер ±

ед.ч.		гу·щер
	непълен член	гу·ще·ра
	пълен член	гу·ще·рът
мн.ч.		гу·ще·ри
	членувано	гу·ще·ри·те
бройна форма		гу·ще·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Етимология

Най-рано засвидетелствана в старосръб. гоуштерь (Закон. Ст. Душан), при старобълг. аштеръ „гущер“ (Супр.). Сродни форми: сръб. гуштер, полаб. ĝäustar, МИ в Германия от слав. произход: Güstrow (Мекленбург) (= *Guščerovo), Gostritz (Саксония) (= *Guščerovice). Праслав. диалектизъм, срв. старопрус. estureito „гущер“, вероятно заето от зап.-слав. Няма сигурен произход. Поради синонимните варианти *a-ščerъ и *gu-ščerъ съществува възможност думата да е двусъставна, а не да е от един произход с лит. skėrys „скакалец“, старогр. ἀσκαρίς „глист“, σκαρίδες „скарида“, осет. гæккури [gäkkuri] „гущер“.

Превод

английски: lizard (en) арабски: [[]] (ar) арменски: [[]] (hy) африкаанс: akkedis, akkeldis, akkerdis (af) белоруски: [[]] (be) гръцки: σαύρα (el) датски: firben (da) есперанто: lacerto (eo) естонски: [[]] (et) иврит: לטאה ж. (he) индонезийски: [[]](id) ирландски: [[]] (ga) исландски: [[]] (is) испански: lagarto м., lagartija ж. (es) италиански: lucertola ж. (it) китайски: 蜥蜴 (zh) корейски: [[]] (ko) латвийски: ķirzaka (lv) латински: lacerta ж. (la) литовски: driežas (lt)

немски: Eidechse ж. (de) норвежки: øgle (no) персийски: [[]] (fa) полски: jaszczurka (pl) португалски: lagarto м. (pt) румънски: [[]] (ro) руски: ящерица (ru) словашки: [[]] (sk) словенски:kuščar м. (sl) сръбски: гуштер (sr) тайландски: [[]] (th) турски: [[]] (tr) унгарски: gyík (hu) фински: lisko (fi) френски: lézard м. (fr) холандски: hagedis м. (nl) хърватски: gušter (hr) чешки: ještěrka ж. (cs) шведски: ödla (sv) японски: tokage (ja)

Производни думи