град
Облик
(пренасочване от градовете)
град (български)
ед.ч. | град | |
---|---|---|
непълен член | гра·да | |
пълен член | гра·дът | |
мн.ч. | гра·до·ве | |
членувано | гра·до·ве·те | |
бройна форма | гра·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Голямо селище.
Етимология
- старобълг. градъ πóλις, κη̃πος „град, селище“ (Зогр., Мар., Асем.). Сродни думи: лит. gardas „ограда“, староинд. gŗhas „дом“, авест. gərəδō „пещера“ (първоначалното значение „дом“ е запазено в иранските заемки в пермските езици: удмурт. гурт „жилище, село“, коми горт „къща“), алб. gardhi „ограда“, гот. gards „дом“, староисл. gerði „ограден участък“, тохар. В kerciye „дворец“ (< *ghordhiom), фриг. Manegordum „градът на Манес“ от ие. *ghordh-.
- cтаробълг. градъ „градушка“. Сродни думи: лит. gruodas „замръзнала почва“, лат. grandō „град“ от ие. *grōd-(n)-.
Фразеологични изрази
Превод
|