градация

градация (български)

градация ±

ед.ч.		гра·да·ция
	членувано	гра·да·ци·я·та
мн.ч.		гра·да·ции
	членувано	гра·да·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Книж. Постепенно, последователно протичащо явление, преминаване от един етап, степен към друг етап, степен; степенуване.
2. Литер. Стилистична и реторична фигура за изразяване на впечатления от прояви и явления чрез постепенно усилване (възходяща) или отслабване (низходяща), степенуване на използваните изразни средства (сравнения, епитети, метафори).

Етимология

От лат. gradatio.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

постепенност, последователност, степенуване, прогресия