гол

гол (български)

гол ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		гол
		непълен член	го·лия
		пълен член	го·ли·ят
	ж. р.		го·ла
		членувано	го·ла·та
	ср. р.		го·ло
		членувано	го·ло·то
мн. ч.			го·ли
		членувано	го·ли·те

Прилагателно име, тип 76

1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи.
2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него.
3. Който не е покрит с косми, козина, пера.
4. Който е леко или лошо облечен.
5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения.

Етимология

старобълг. голъ γυμνός (Супр.). Праслав. *gòlъ - без съответствия в балт. езици.

Синоними

• необлечен, съблечен

Антоними

облечен

Превод

английски: naked (en), nude (en) испански: desnudo (es) италиански: nudo (it) латински: nudus (la) немски: nackt (de), nackig (de) полски: goły (pl) добавете превод на друг език тук [[]]

руски: голый (ru) словашки: holý (sk) словенски: gol (sl) турски: çıplak (tr) украински: голий (uk) френски: nu (fr) чешки: holý (cs)

гол (български)

гол ±

ед.ч.		гол
	непълен член	го·ла
	пълен член	го·лът
мн.ч.		го·ло·ве
	членувано	го·ло·ве·те
бройна форма		го·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.

Превод

английски: goal (en) испански: gol италиански: gol, rete

немски: das Tor (de) руски: гол турски: gol (tr) френски: but