газ

газ (български)

газ ±
ед.ч.		газ
	непълен член	га·за
	пълен член	га·зът
мн.ч.		га·зо·ве
мн.ч.	членувано	га·зо·ве·те
бройна форма		га·за
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

Вещество във въздухообразно състояние.

Етимология

От фр. gaz — „вещество във въздухообразно състояние“, която е от нидерландската дума gas със същото значение, изкована от химика Ян Баптист ван Хелмонт в неговата творба Ortus Medicinae от 1648 г. при нарочно търсена звукова близост с гръцката дума χάος — „безпорядък“. Засвидетелствана в българския език още през 1849 г. в творбата „Извод от физика“ на Найден Геров. Френската gaz е преминала в турския език като gaz, от която се е върнала в българския език с друго свое значение, но употребена в ж.р.

Фразеологични изрази

Благороден газ.
Райски газ.
Гърмящ газ.
Боен газ.
Битов газ. Словесен израз за назоваване природния газ, когато употребата му е ограничена до нуждите на домакинствата. Когато се има предвид по-широката употреба, която включва и промишлеността, се нарича „природен газ“ (виж по-долу). Понякога се среща и словосъчетанието „битова газ“, в който случай думата е употребена в ж.р.
Природен газ. Разнородна смес от вещества, добивана от земните недра и ползвана за отопление от домакинствата, но и за множество други цели в промишлеността. Природният газ поскъпна през последния месец. Със същия смисъл би било изречението „Газта поскъпна през последния месец.“, но тогава е употребена думата „газ“ в ж.р., въпреки че това не е основното ѝ значение. На английски се нарича natural gas, fossil gas или просто gas.
Отровен газ. Газ, който предизвиква нарушения в обмяната на веществата и създава опасност от смъртен изход.
Сълзлив газ, сълзотворен газ. Газ, употребяван от властите в една страна при безредици.
Стомашни газове. (само мн.ч. на м.р.) Събирателно название за телесни отделяния в стомаха и/или червата на човека и някои други животни.
Светилен газ. Словесен израз, който употребява „газ“ в м.р., но всъщност назовава онова вещество, което със самостоятелна дума на български се назовава с „газ“ в ж.р., а именно веществото, ползвано за горене в лампите за осветление и широко разпространено в българския бит през целия 19 в. и първата половина на 20 в. Сравни двете еднакви по смисъл изречения. Светилният газ в лампата е свършил. Газта в лампата е свършила.

Превод

английски: gas^(en)
испански: gas
италиански: gas

немски: das Gas
руски: газ
турски: gaz
френски: gaz
холандски: gas

Синоними

Сродни думи

Производни думи