възбрана

възбрана (български)

възбрана ±

ед.ч.		въз·б·ра·на
	членувано	въз·б·ра·на·та
мн.ч.		въз·б·ра·ни
	членувано	въз·б·ра·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Юрид. Постановена от съдебен изпълнител и вписана в нотариалните книги забрана за разпореждане с недвижим имот.

Превод

английски: foreclosure арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: preclusione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Sperrung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• забрана, запрещение, заповед
• секвестър, запор, опис