бъбрек

бъбрек (български)

бъбрек ±

ед.ч.		бъб·рек
	непълен член	бъб·ре·ка
	пълен член	бъб·ре·кът
мн.ч.		бъб·ре·ци
	членувано	бъб·ре·ци·те
бройна форма		бъб·ре·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Телесен орган, част от отделителната система.

Етимология

цслав. боубрѣгъ (ХІV в., 1574 г.). Прабългарска дума. Сродни думи: тур. böbrek, bögrek, чув. пӳре, тат. бөер, старотюрк. bögür, от пратюрк. *bögür „бъбрек“.

Превод

английски: kidney арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: νεφρό датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: riñón италиански: rene китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Niere норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: по́чка словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: böbrek унгарски: [[]] фински: [[]] френски: rein холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Производни думи

бъбречен, надбъбречен, бъбрековиден, бял бъбрек