блуден

Български

блуден ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		блу·ден
		непълен член	блуд·ния
		пълен член	блуд·ни·ят
	ж. р.		блуд·на
		членувано	блуд·на·та
	ср. р.		блуд·но
		членувано	блуд·но·то
мн. ч.			блуд·ни
		членувано	блуд·ни·те

Прилагателно име, тип 79

религ. отклонен от своя праведен път (заблуден; разг. похотлив, развратен, нечист, грешен

Етимология

заемка от рус. блуд: нечистота, страст, похот; старобълг. блѫдъ „престъпление“.

Синоними

развратен, безпътен, покварен, разблуден, разпътен

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]